Работно време от понеделник до петък
от 8,30 до 17,00 часа
Адрес
гр. Белоградчик, ПК 3900
ул. Христо Ботев 2
Контакти тел.: 0936 45 31
факс: 0936 45 31
email: tpdgsbelogrtadchik@abv.bg

mzh

iag

eu

Сигнали за корупция и нарушения в
горите може да подадете на телефон
0800 20 800
или подайте сигнал онлайн

 

ДГС Белоградчик

Процедури:Сечища Дърводобив Прогнозни количества Продажби от склад Лесокултурни мероприятия
Контакт със звеното:
Директор: инж. Мая Костова
Телефон: 0936 45 31
Факс: 0936 45 31
Електронна поща: tpdgsbelogrtadchik@abv.bg
Адрес: гр. Белоградчик, ПК 3900 ул. Христо Ботев 2

ДГС-Белоградчик е създадено през 1902 год. Получило името си от гр.Белоградчик, който е седалище на стопанството.
Територията на горското стопанство от 29098,2 ха. се намира в Северозападна България, в област Видин. Площта е разположена на територията на три общини – Белоградчик, Димово и Ружинци и обхваща 45 населени места.
Държавно горско стопанство “Белоградчик” се намира в северозападната част на страната между 43 и 27 и 43 и 46 северна ширина и 22 и 23 до 22 и 55 източна дължина по Гринуич. Територията му обхваща горските комплекси разположени по западния дял на Стара планина и намиращите се на североизток предпланински части. Северните части на стопанството са разположени върху обширна част на Дунавската равнина, между и около водосборите на реките Арчар и Лом.
Очертанията на граничната линия на стопанството образуват неправилна форма с дължина по посока “север-юг” около 45 км. и “изток-запад” – около 65 км.
Частта от територията на стопанството разположена в предпланинието е накъсана от работни земи, а в Дунавската равнина тя се състои от отделни комплекси с различни площи, пръснати сред селскостопанския фонд.
Според възприетото Горскорастително райониране на България /на проф.Б.Захариев – 1979 година/, територията на държавно горско стопанство “Белоградчик” попада в Мизийската горскорастителна област, подобласт – Северна България.
В морфографско отношение, горите в района на Държавно горско стопанство “Белоградчик” се простират в две области. На север това е Западната платформа с по-слаби различия в разчленението на релефа. От юг тя се ограничава от западната част на Северно- предпланинския разлом, който от запад на изток под влиянието на интензивна денудация се е обособил в характерни моноклинални възвишения – Ведернишки рид, Белоградчишки венец. Разломното раздробяване на основните структури на западния /Белоградчишки/ Предбалкан и тяхното по-късно моделиране от ерозионните и абразионните процеси и неповторимите Белоградчишки скали.
На юг се простира линейно ориенталният релеф на Старопланинската верижна система като епигеосинклинална блокова-гънкова постройка. Ширината й в района на стопанството не надминава 4-5км. Започва от Белоградчишкия проход на българо-сръбската граница при с.Салаш /530м/.
Най-високата точка на стопанството е под вр.Жребче и е 1100м.
Най-ниската точка на стопанството е леглото на р.Лом при с.Динково – 92 м.н.в.
По-голямата част от площта на горското стопанство е разположена в долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори /0-600 м.н.в./. Средната надморска височина на стопанството е 408 м.
Разпределението на дървопроизводителната площ по наклон на терена, показано в таблица №1, характеризира планинския и хълмисто-предпланински характер на релефа. Данните за наклоните показват, че преобладават наклонените и стръмни терени – общо 83.7%.
Хидроложки условия в района на ДГС-Белоградчик са сравнително добри. Хидроложката мрежа се очертава от реките Арчар, Салашка, Стакевска и Скомля.
Водосборният басейн на р. Арчар обхваща значителна част от територията на стопанството. Дебитът и е силно променлив през лятото,, но запазва значителна част от водите си.
С най-голям водосбор и воден дебит е р.Стакевска, която се влива в р.Лом при с.Фалковец, а р. Лом от своя страна се влива в Дунав при гр. Лом.
Под влияние на силната денудация и напредналата карстификация в района на стопанството има два обособени карстови басейна – Белоградчишки и Салашки. Формиращите се води са движат на север, след като по система от разломи излизат като преливни извори. Най-значителен от тях е изворът Врелото при село Бела.
Недалеч от село Рабиша се намира едноименното езеро, което е с доказан тектонски произход. По площ то е най-голямото от този род езера у нас.
На територията на ДГС има изградени много микроязовири, а язовир Дреновец, намиращ се между селата Воднянци и Дреновец е най-големия на територията на Видинска област.
Разнообразието на основните скали в този район е голямо. Формацията на гранитите, представени от старопланинските калциево-алкални интрузии – гранити, гранодиорити и диорит е представена във високата част на стопанството. Върху тези скали са се обособили кафявите горски, а по-ниските им части – сивите горски почви.
Различните видове варовити скали също са най-широко застъпени. В северната и североизточната част на стопанството, около гр. Димово, с. Скомля, с. Воднянци, с. Карбинци, с. Ружинци, с. Дреновец, с. Черно поле, те са представени от сармански варовици. Върху тях са се формирали тъмносиви и сиви горски почви. Северните склонове на Белоградчишкия венец, около с. Плешивец и северно от с. Салаш, варовиците са предоставени от догерът, върху който са се обособили сиви и по-рядко светлосиви горски почви. При с.Рабиша, хълмът под който се е образувала пещерата “Магурата” е от мергелни варовици, върху които почвата е хумусно-карбонатна.
Льосът е застъпен в равнинната североизточна част на стопанството с развити върху него тъмносиви почви.
Еруптивните скали са вертикално или косо напукани и обикновено са дълбоко изветрели. Изключение правят само гранодиоритите от най-високата част на Старопланинското било над с.Стакевци. От седиментните скали здрави и неизветрели са варовиците, които са образували скални венци.
Червените триаски пясъчници и конгломерати около Белоградчик са силно и своеобразно изветрели, вследствие на което са се формирали прочутите фигури на Белоградчишките скали.
По данни от „Климатичен справочник за Република България” – 1990 година, територията на Държавно горско стопанство – Белоградчик се намира в Европейско континентална климатична област. Умерено-континентална климатична подобласт. Обхваща следните климатични райони:
- северен климатичен район на Дунавската хълмиста равнина /50-200 м.н.в./
- среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина /200-350 м.н.в./
- предбалкански /припланински/ климатичен район /350-1000 м.н.в./